6.03.2012 г., 14:48  

Благодаря ти!

1.7K 0 14

                  

                        Благодаря ти!

 

                Бял кичур коса над мене,

                 до тях две топли очи.

        Говори и милва с думи пак мене

               и моите болки и сълзи.

 

            Аз немощна с мисли те гледам,

          когато мога върху белия лист

        да ти благодаря, някой ден искам.

 

Но сега моето сърце тупти в твоите топли длани.

           Спаси ме! Спаси - мълви тихо то!

И ти го направи! Тупти още в твоите длани!

 Благодаря ти! Благодаря – мълви отново то!

              (вече върху бялото листо)


Винаги такъв човек бъди! Бъди птица окрилена!

И Бог над тебе да бди, така както ти над мене!

 

         (Посвещавам на Д-р Ст. Димитрова – 01.03 - 5.03 2012г.)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Конарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Миночка !
  • Минка,честет празник!Бъди жива и здрава,добродушна и дълголетна!
  • Благодаря ви Ина!Вече знам,че трябва да го преработя, ако успея все още не съм го поднесла на лекаря!
    Това съм почувствала когато съм била в реанимация Живота ми бил на косъм!Споделих със всички в сайта само заради това!
    Мая Благодаря ти за градивната и професионална критика!
    Бих желала,ако някога напиша нещо отново да имам критика точно такава градивна за да зная къде бъркам !
    Когато преподавах на моите студенти винаги съм се старала да им покажа пътя за да се чувстват уверени!
    Бих желала и вие така да постъпвате,както сега!
    За което си спечелихте моето уважение!
  • Минка, единственото, което е на 90% поезия в написаното от теб, е:
    "Винаги такъв човек бъди! Бъди птица окрилена!
    И Бог над тебе да бди, така както ти над мене!"

    Останалото няма рими, няма мелодика, ритъм, развитие, еднакви рими - мене-мене, длани-длани, то-то - са недопустими! в случая е по-добре едно благодарствено писмо до въпросната лекарка, отколкото това. когато се чете едно стихотворение, трябва да има ритмика, както в танца, трябва да те грабне, да те завихри и накрая да те закове и да те накара да се замислиш върху написаното, или да извикаш от удоволствие. тук това го няма. емоцията ти не е предадена по никакъв начин на читателя.
    и накрая, не мисли, че когато не ти ръкопляскат на текст, а ти посочват някои недостатъци, означава, че имат нещо лично против теб. напротив! тези, които ръкопляскат на такъв текст, са неискрени.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...