3 sept 2006, 13:49

Благодаря Ти!

  Poesía
1.1K 0 11

Дали защото времето отмина

и детството завинаги се скри.

Днес сякаш част от мен загина

и нова част във мене се роди.

 

И понеже Ню Йорк не е вече,

онзи град обичан и мечтан.

И мъжът със сините очи далече,

си остана просто блян.

 

Сега, когато срещат се реално,

животът мой и моята мечта.

Мъничка сълза застива жално,

но намирам сили да благодаря.

 

За това, че мене Си избрал

и да бъда Твоя образ ми възложи.

Че за мойто спасение, Ти Всичко Си дал,

за мен е чест да бъда Робът Божий.

 

За това, че чувствам, че Те има,

преди дори да съм го осъзнала.

За това, че виждам Твойта сила,

преди наистина да съм Я аз видяла.

 

Дори за радостите детски непознати

и получената обич тъй отровна.

Аз моля се, не прося резултати,

защото вярата ми в Теб е безусловна.

 

И понеже най-накрая се научих,

без да Те виждам, да живея с любовта Ти.

За всичко, Господи, което днес получих,

аз пак се моля и благодаря Ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мойра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...Аз моля се, не прося резултати,

    защото вярата ми в Теб е безусловна. !!!


    !!!
  • Опитах нещо малко по-различно в "онзи" куплет. Може да се каже, че се постигна някакво благозвучие, но пак е трудно!


    Благодаря Ви за коментарите и оценките!
  • Силно е!
    Хареса ми !
    Браво!
  • Прекрасно е,но съм съгласен със Светослав.Искрен поздрав!Хенри
  • Прекрасен стих и идеята и добра.
    Истински думи на благодарност.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...