Благодаря Ти!
Дали защото времето отмина
и детството завинаги се скри.
Днес сякаш част от мен загина
и нова част във мене се роди.
И понеже Ню Йорк не е вече,
онзи град обичан и мечтан.
И мъжът със сините очи далече,
си остана просто блян.
Сега, когато срещат се реално,
животът мой и моята мечта.
Мъничка сълза застива жално,
но намирам сили да благодаря.
За това, че мене Си избрал
и да бъда Твоя образ ми възложи.
Че за мойто спасение, Ти Всичко Си дал,
за мен е чест да бъда Робът Божий.
За това, че чувствам, че Те има,
преди дори да съм го осъзнала.
За това, че виждам Твойта сила,
преди наистина да съм Я аз видяла.
Дори за радостите детски непознати
и получената обич тъй отровна.
Аз моля се, не прося резултати,
защото вярата ми в Теб е безусловна.
И понеже най-накрая се научих,
без да Те виждам, да живея с любовта Ти.
За всичко, Господи, което днес получих,
аз пак се моля и благодаря Ти!
© Мойра All rights reserved.
