Благодаря ти, Любов!


 Знаеше за желанията ми,
познаваше смеха ми,
познаваше и сълзите ми,
играеше си с чувствата ми!

Тръгна си! Защо се върна?
Изправи ме на крака,
върна ми изгубения блясък.
Защо се дръпна, защо ме остави да падна?
Не чувах мислите си, не виждах деня,
не вярвах на думите си, забравих съня!

 Исках минута от съзнанието ти,
исках прашинка от сърцето ти,
исках да съм друга, а не бях,
исках мислите ти - не успях.

 Бягах и спирах, раждах се и умирах,
шепнех и крещях, от теб се отричах,

и пак се връщах, и пак се връщах,
и пак се връщах...

 А ти беше там и мълчеше,
не ме искаше, не ме и гонеше,
не ме обичаше, не ме и мразеше,
просто... беше там и ме влечеше
без думи, без дела... без нищо!

Знаеш ли?
Исках те, сънувах те, мразех те,презирах те,
плаках, лъгах, вярвах...
и пак те обичах!

Сега съм без... себе си
без сълзи, без душа, без сърце...

 Остана красивото лице,
останаха празните очи
и една усмивка - за всички следващи
да не знаят за теб
и да не виждат в мен!

 Благодаря ти, Любов моя!
Последна моя Любов...!