Благодаря ти, Любов!
Знаеше за желанията ми,
познаваше смеха ми,
познаваше и сълзите ми,
играеше си с чувствата ми!
Тръгна си! Защо се върна?
Изправи ме на крака,
върна ми изгубения блясък.
Защо се дръпна, защо ме остави да падна?
Не чувах мислите си, не виждах деня,
не вярвах на думите си, забравих съня!
Исках минута от съзнанието ти, ...