Благодаря ти, мамо
Майчице, аз моля те - прости
за сребърните нишки във косите,
за многото изплакани сълзи,
за болката, изписана в очите.
Прости ми за разбитото сърце,
за всичките безсънни твои нощи,
за посинелите от стискане ръце,
когато плакала си, че ме няма още.
За сторените в детсвото бели,
за необмислените мои думи лоши,
за казаните хиляди лъжи,
сега от тебе, майко, искам прошка.
Дарила си ме с много топлина,
ти първа глътка въздух си ми дала,
със теб съм опознавала света,
със теб съм плакала и съм се смяла.
Целувам те – аз – твойта дъщеря,
теб – мила моя майчице любима,
прегръщам те – с ръце не, а с душа,
обичам те, благодаря ти, че те има!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Люба Георева Todos los derechos reservados
