diesto (Данаил Антонов)
1013 587
23 abr 2024, 9:26  

Блажен съм да те имам 

  Poesía » De amor, Filosófica
136 3 4

Макар да се гневя на свойто време,

в което по неволя съществувам,

аз вярвам как от Бога е решено,

че още ми е рано за сбогуване...

И търсил денонощно верен отговор

на вечния въпрос - защо на мен,

съдбата ми, с типичната си подлост

отвръщаше - защото си роден!

Това е философия, разбира се, 

където между паузите на пулса

се вмъква най-логичната ми истина, 

а именно защото имам чувства. 

И мога да прегръщам с топлината си, 

попарила ми трепета във дланите, 

до страстите на нежност, от която 

превръщам във любов дори и раните... 

Но нямам приповдигнати претенции 

за принос към душевните емоции. 

Мен стига ми, че твоя епидермис 

настръхва с хлад и влажни удоволствия... 

Все повече се радвам на късмета, 

че въпреки сърдития ми възглас, 

почти като в разпетият Му петък, 

покайвам се с една сълза пред кръста... 

За туй, че не стовари пред очите ми 

прокобата на лепкавия мрак, 

да страдам в доживотната невидимост, 

подгизнал от болезнена тъга... 

И сигурно, докато още дишам, 

във погледа ти и пред огледалото - 

усмивката ми, цяла ще се вижда 

и края ще ме връща към началото... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

22.04.2024

 

 

 

 

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??