Блажен съм да те имам
Макар да се гневя на свойто време,
в което по неволя съществувам,
аз вярвам как от Бога е решено,
че още ми е рано за сбогуване...
И търсил денонощно верен отговор
на вечния въпрос - защо на мен,
съдбата ми, с типичната си подлост
отвръщаше - защото си роден!
Това е философия, разбира се,
където между паузите на пулса
се вмъква най-логичната ми истина,
а именно защото имам чувства.
И мога да прегръщам с топлината си,
попарила ми трепета във дланите,
до страстите на нежност, от която
превръщам във любов дори и раните...
Но нямам приповдигнати претенции
за принос към душевните емоции.
Мен стига ми, че твоя епидермис
настръхва с хлад и влажни удоволствия...
Все повече се радвам на късмета,
че въпреки сърдития ми възглас,
почти като в разпетият Му петък,
покайвам се с една сълза пред кръста...
За туй, че не стовари пред очите ми
прокобата на лепкавия мрак,
да страдам в доживотната невидимост,
подгизнал от болезнена тъга...
И сигурно, докато още дишам,
във погледа ти и пред огледалото -
усмивката ми, цяла ще се вижда
и края ще ме връща към началото...
©тихопат.
Данаил Антонов
22.04.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
