8 ago 2006, 13:53

Блатисто море

  Poesía
811 0 6
Блатисто море от забравени думи...
Океанът на спомени властни...
Картини, които се губят във мрака -
Защо ме обгръщаш, море?

Блатисто море от забравени думи...
Кънтят гласовете и чуват се песни
Унесени птици се реят в небето
Лежиш на брега, не знаеш къде си,
Ни - Кой си, Кога е? Какво е? Защо?

Роден си отново.
Ти дишаш и движиш се пак...
Морето от спомени, прашни картини,
Откъслечни думи, истории страшни,
Животът на роба, приклещен с вериги -
Отминаха, друже!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...