Блед силует

16 may 2007, 19:50

Poesía

885 0 1

Аз още те търся в съня си - бездомен.
Усмихвам се плахо и гледам назад.
Уплашена, бледна, прилична на спомен,
се лутам отново в един кръговрат.

Ти още не вярваш,
че бил си обичан.
И гледаш ме стреснат,
неверен и сляп.
Говориш ми тихо,
но всъщност различен,
си спомняш
каква вече бях.

Така не успя да приемеш до тебе
моята сянка и блед силует.
Реши да си тръгнеш.
А мен да орисаш
вовеки да питам за теб.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

velina (Велина)

2007-05-16T20:13:49+03:00

Искрени поздравления, Рая! Много е хубаво!
Само те съветвам да го нагодиш към друга форма (имам предвид на стиха - ако отделиш строфи, според мен, ще е много добре).
Браво!