16 may 2007, 19:50

Блед силует

  Poesía
1.1K 0 1


Аз още те търся в съня си - бездомен.
Усмихвам се плахо и гледам назад.
Уплашена, бледна, прилична на спомен,
се лутам отново в един кръговрат.

Ти още не вярваш,
че бил си обичан.
И гледаш ме стреснат,
неверен и сляп.
Говориш ми тихо,
но всъщност различен,
си спомняш
каква вече бях.

Така не успя да приемеш до тебе
моята сянка и блед силует.
Реши да си тръгнеш.
А мен да орисаш
вовеки да питам за теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искрени поздравления, Рая! Много е хубаво!
    Само те съветвам да го нагодиш към друга форма (имам предвид на стиха - ако отделиш строфи, според мен, ще е много добре).
    Браво!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...