16 мая 2007 г., 19:50
Блед силует
Аз още те търся в съня си - бездомен.
Усмихвам се плахо и гледам назад.
Уплашена, бледна, прилична на спомен,
се лутам отново в един кръговрат.
Ти още не вярваш,
че бил си обичан.
И гледаш ме стреснат,
неверен и сляп.
Говориш ми тихо,
но всъщност различен,
си спомняш
каква вече бях.
Така не успя да приемеш до тебе
моята сянка и блед силует.
Реши да си тръгнеш.
А мен да орисаш
вовеки да питам за теб.
© Яна Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Само те съветвам да го нагодиш към друга форма (имам предвид на стиха - ако отделиш строфи, според мен, ще е много добре).
Браво!