7 feb 2015, 0:59

Бледи до невидимост

  Poesía » Otra
548 0 0

Тук съм, бледнееща, невидима за хората,
излишно е да описвам умората, тревогата.
Понякога, ще ми се за миг да се вгледат в мен,
да забележат от тях страха породен.
Мисля, че навярно тъгувам, тъгувам отчасти.
От всякъде извират красавици спящи.
Те умеят да намигват, умеят да се "свалят",
а мен досущ локва, всички заобикалят.
Днешните принцове са същински тирани,
движат по пътища от егото си застлани.
А скромните господа ще се покажат едва ли,
не ще те посмеят, вече са разбрали...
С рози и шоколад дори усилия да полагат,
високо рейнтинговите дами, рога ще им слагат.
Идва му времето, отказвам се, и те се отказват,
за юношеството си след време едва ли ще разказват.
И така, някои от нас насред пейзажа бледнеят,
а дали вътрешно изобщо жадуват да оцелеят?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Връзки за обувки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...