Бледнеят
 

Бледнеят спомени и тишини
в който нощите са ми мълчали,
остават тези бели празнини
и звучността им е заспала!

Сега звуча на малката си радост
по тънките си струни на сърдечност
и зная, няма вечна младост 
и пея, срещна ли човечност!

И нося насъбрана мъдрост
от безкрайното и вечното - 
от пътища, от хора от земята твърдата,
че живеем и се учим и от грешното...

И така пълня празноти и пропасти
на скъсаните лунни разстояния - 
с хора, със себе си и обичти,
които някога не съм разбрала!