2.07.2022 г., 18:29

Бледнеят

755 0 0

Бледнеят
 

Бледнеят спомени и тишини
в който нощите са ми мълчали,
остават тези бели празнини
и звучността им е заспала!

 

Сега звуча на малката си радост
по тънките си струни на сърдечност
и зная, няма вечна младост 
и пея, срещна ли човечност!

 

И нося насъбрана мъдрост
от безкрайното и вечното - 
от пътища, от хора от земята твърдата,
че живеем и се учим и от грешното...

 

И така пълня празноти и пропасти
на скъсаните лунни разстояния - 
с хора, със себе си и обичти,
които някога не съм разбрала!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...