Бледорозовите вишневи цветове
заспаха върху кървав лед -
непропукван той от векове,
да се претопи му идва ред.
Но бледорозовите вишневи цветове
не знаят що е студ, ни мрак.
Грабнаха ги люти южни ветрове,
отнесоха ги във ада чак...
И бледорозовите вишневи цветове
усетиха и що е жар -
те пламнаха във чужди грехове,
стопиха се във тоз пожар...
А нейде там - във вечний мрак,
пепел чиста някого зове:
с дъха на светъл кукуряк
и бледорозовите вишневи цветове.
© Цветина Todos los derechos reservados