Бленуван образ

9 sept 2016, 19:45 2016-10-16T00:32:05+03:00

Poesía » De amor, Del paisaje

441 1 4

С нашите сълзи ще се сбогуваме,

лицата ще линеят от забрава.

Душите ще се слеят и изгубят

сред пъкъла на любовта, зовящ се Ада!

Сгромолясваха ме гръмотевици навред,

теб бълнувах всяка нощ безлунна.

В пламъци падаше като копнеж,

живял някога, за да го сънувам!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)

2016-09-13T23:30:42+03:00

Мерси, Светла!
contessa (Светла Асенова)

2016-09-12T18:06:49+03:00

...
AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)

2016-09-09T22:05:41+03:00

Благодаря ти много за прекрасните думи, Младене! Не знаеш какво пораждат у мен такива комплименти! Благодаря ти!
vega666 (Младен Мисана)

2016-09-09T21:54:55+03:00

Мистична поезия, която високо ценя и харесвам. Без колебание този стих поставям в Любими. Изчистен от всякакви дребнавости и вайкания, характерни в редица случаи за интимната лирика, текстът извисява духовно - показва, че любовта е преди всичко зовът на отвъдното! Поздравявам те, Аделайд. Пиши все така, за да черпя вдъхновение от теб.