Блика синева

Poesía » Otra

1.1K 1 20

Златист, но прашен, тръгва си денят.

Пролазва мрак по каменното било.

А в мен все още блика синева

и в нея плува радостно хвърчило!

Навън пресипват детските игри.

Сърдити баби гледат през стъклата,

заканват се на лудите глави,

а после тъжно бършат очилата си...

Ти идваш, лято! Блика синева

в душата ми, докоснала хвърчило!...

Хвърчилото за миг се разпиля

на детски смях и звезден прах над билото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ivanleko91 (Ангел Колев)

Чисто и лъчезарно!
Наистина блика синева!

2010-05-27T15:31:26+03:00
ruba (Руми Бакърджиева)

Майсторски написан стих... Внушението е много силно! Поздрави!

2010-05-25T16:54:38+03:00
smile1 (Валка)

Върна ме много, много назад в красивата и чиста част от живота ми!
Чудесен стих!

2010-05-25T11:58:45+03:00
BG-bodil (Люсил)

Блика красота! Благодаря за настроението и усмивката!

2010-05-25T11:28:54+03:00
plami-6 (Плами)

Честит празник! Поздрав, Мариане!

2010-05-25T02:06:40+03:00