Златист, но прашен, тръгва си денят.
Пролазва мрак по каменното било.
А в мен все още блика синева
и в нея плува радостно хвърчило!
Навън пресипват детските игри.
Сърдити баби гледат през стъклата,
заканват се на лудите глави,
а после тъжно бършат очилата си...
Ти идваш, лято! Блика синева
в душата ми, докоснала хвърчило!...
Хвърчилото за миг се разпиля
на детски смях и звезден прах над билото.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
