23.05.2010 г., 20:43 ч.

Блика синева 

  Поезия » Друга
983 1 20

Златист, но прашен, тръгва си денят.

Пролазва мрак по каменното било.

А в мен все още блика синева

и в нея плува радостно хвърчило!

 

Навън пресипват детските игри.

Сърдити баби гледат през стъклата,

заканват се на лудите глави,

а после тъжно бършат очилата си...

 

Ти идваш, лято! Блика синева

в душата ми, докоснала хвърчило!...

Хвърчилото за миг се разпиля

на детски смях и звезден прах над билото.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??