Блика синева
Златист, но прашен, тръгва си денят.
Пролазва мрак по каменното било.
А в мен все още блика синева
и в нея плува радостно хвърчило!
Навън пресипват детските игри.
Сърдити баби гледат през стъклата,
заканват се на лудите глави,
а после тъжно бършат очилата си...
Ти идваш, лято! Блика синева
в душата ми, докоснала хвърчило!...
Хвърчилото за миг се разпиля
на детски смях и звезден прах над билото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
