valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
11 jul 2013, 21:14  

Близко е...

626 0 6

 

                 

          Устни от

                    кадифе,

                          за  докосване,

          с  дъх

                    на кафе,

                                прося ви...

 

          Очи тъмнеещи

                                    искрено

          за впиване

                     в душата ми,

                                 искам ви...

 

          Прося ви,

                                искам ви...

          от самотата

                       до отвъдното

                                   близко е...

 

                              

 

 

 

                                           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    Признателен съм ви за отзивите и оценките , мили приятели Ели, Естрея, Алекс, Краси, Ире, Септ, Веси, Дани, Теди! Желая ви много топли мигове в дъждовното лято!
  • suleimo (Дани Сулакова)
    suleimo (Дани Сулакова)
    Вълнуваш!!!
  • doubt (Ирина)
    doubt (Ирина)
    Когато става дума за любов...да просиш, да молиш, да боледуваш в слабост е смелост! Смелите се докосват до крайности в любовта, другите не си го позволяват. Прегръдка за стиха и за автора! (идва време за наема
  • krchernev (Красимир Чернев)
    krchernev (Красимир Чернев)
    Харесах това страстно оттласкване от самотата и нестихващия копнеж за споделеност!
  • estrellaangel (Естрея Ангел)
    estrellaangel (Естрея Ангел)
    "с дъх на кафе", ах, Вале, неземен си!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0