13 sept 2008, 14:48

Близост...

  Poesía » Otra
634 0 1
На самотата в късния й час
долитат отдалече насълзени думите -
намерили извора на горчивите сълзи.

Прегърбен старец дири
своите изгубени дни в контейнер за отпадъци.

Когато дрипави дечица си играят
с оковите на мизерията, слънцето залязва -
и това е техният подарък!

Но ето, че някой постла окъсаната черга
на бездомния!
Може би, за да мине по нея "Златният Телец"-
носен от няколко лъскави клоуна...
Каруцата спря!

Тишината бе нарушена от звънливия смях
на красиво момиче, случайно попаднало
на улицата на вечната борба с Глада и Умората...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...