13 sept 2008, 14:48

Близост...

  Poesía » Otra
635 0 1
На самотата в късния й час
долитат отдалече насълзени думите -
намерили извора на горчивите сълзи.

Прегърбен старец дири
своите изгубени дни в контейнер за отпадъци.

Когато дрипави дечица си играят
с оковите на мизерията, слънцето залязва -
и това е техният подарък!

Но ето, че някой постла окъсаната черга
на бездомния!
Може би, за да мине по нея "Златният Телец"-
носен от няколко лъскави клоуна...
Каруцата спря!

Тишината бе нарушена от звънливия смях
на красиво момиче, случайно попаднало
на улицата на вечната борба с Глада и Умората...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...