25 ene 2008, 5:57

Блудницата

  Poesía » Otra
904 0 13
 

БЛУДНИЦАТА

 

 

 

Лежеше полугола,

свита като псе

в прахта.

В кръв и синини.

Мъжът я риташе.

Без милост.

А те я сочеха със пръст.

Тогава каза Той:

"Нека оня, който е безгрешен

да хвърли камък пръв."

 

.................................

Затрупаха я...

Със... безгрешни камъни.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • страхотен стих-много ми хареса
  • Благодаря ви, че прочетохте.
    palerider (Бледият ездач ), не, не са я затрупали. И блудници и ритащи е имало и ще има винаги. Но разликата от библейската сцена е натрапваща се и тя е по-важна. Че там никой не хвърля камък, защото всеки разбира, че е грешен. За разлика от сега.
  • Харесва ми...да,по-възможно е така да е станало...все пак някъде е трябвало да бъдат изхвърлени,а,по себе си е трудно,защото макар и безгрешни камъните болят,х-ах... Поздрав!
  • не би трябвало краят да е такъв...
    но знае ли човек...с обич, Юлия.
  • дали са я затрупали наистина?

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...