8 jun 2007, 9:51

Блус

  Poesía
691 0 6

        

           


                Слепият  саксофонист,

                който  от месеци

                в  подлеза свири,
            

                в   една  проститутка е         влюбен...


                Той
                се  заслушва  усмихнат
               
                щом  я чуе 
               

                как  тя бавно
              
                подчуква със  свойте  Високи  обувки...



                Тя...

                Тя  от   толкова  време
          
                мрази
               
                всички мъже...  
 
                но  ето,

                към него  със  трепет   поглежда...

             

                и преди 
 
                да  се скрие...

                му праща 


                въздушна Целувка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Бачев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...