7 dic 2013, 19:09

Блян

  Poesía
913 0 0

 

 Къде те загубих, моя мирна душа,

която някога там в младостта

като птица бяла край мене кръжеше

и къпеше всичко в цвят и роса.

 

 Как много ми липсваш, мое сърце,

от дните, когато бедно, но младо всеки ден,

всеки час, всяка минута със силата твоя

търсех доброто.

 

 Колко много ми липсваш, ти красота.

Брилянтното утро на новия ден,

красивите багри на златната есен

потъват завинаги в гъста мъгла.

 

 Как много ми липсваш, ти чистота.

Думи и погледи – всичко фалшиво,

потънало всред цинична лъжа.

Но хора, децата ни чуват и гледат!

 

 Колко много ми липсваш, свята любов,

любов могъща, съзиждаща, силна.

Искрици от себе си ти ни раздай -

„щом има грешка да има и прошка”.

 

 Красота, чистота, сила, любов – всичко възкръсва в душите объркани.

Те в мощен порив ще излетят,

за да събудят най-сетне надеждата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николинка Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...