Dec 7, 2013, 7:09 PM

Блян

  Poetry
916 0 0

 

 Къде те загубих, моя мирна душа,

която някога там в младостта

като птица бяла край мене кръжеше

и къпеше всичко в цвят и роса.

 

 Как много ми липсваш, мое сърце,

от дните, когато бедно, но младо всеки ден,

всеки час, всяка минута със силата твоя

търсех доброто.

 

 Колко много ми липсваш, ти красота.

Брилянтното утро на новия ден,

красивите багри на златната есен

потъват завинаги в гъста мъгла.

 

 Как много ми липсваш, ти чистота.

Думи и погледи – всичко фалшиво,

потънало всред цинична лъжа.

Но хора, децата ни чуват и гледат!

 

 Колко много ми липсваш, свята любов,

любов могъща, съзиждаща, силна.

Искрици от себе си ти ни раздай -

„щом има грешка да има и прошка”.

 

 Красота, чистота, сила, любов – всичко възкръсва в душите объркани.

Те в мощен порив ще излетят,

за да събудят най-сетне надеждата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николинка Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...