6 abr 2012, 10:05

Блян и желязо 

  Poesía » Otra
436 0 0

Аз исках само желязо да върна

и вървях, и вървях, и вървях,

мечтаех за миг да те зърна,

дали полудях?!

 

Защото виждах миражи,

мъглата раздирях,

нарамила тежко желязо

и тежки вериги.

 

Не! Не искам желязо да връщам,

то не тежи както моята мъка,

просто вървя, самотата прегръщам,

а в сърцето - разруха.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??