Блян и желязо
592
0
0
Аз исках само желязо да върна
и вървях, и вървях, и вървях,
мечтаех за миг да те зърна,
дали полудях?!
Защото виждах миражи,
мъглата раздирях,
нарамила тежко желязо
и тежки вериги.
Не! Не искам желязо да връщам,
то не тежи както моята мъка,
просто вървя, самотата прегръщам,
а в сърцето - разруха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Маринова Всички права запазени
