25 ene 2008, 6:50

Блян си от юга 

  Poesía » De amor
1038 0 7
Бях тръгнала на някъде,
с житейска самота облечена,
с тихата стъпка на болката
и си мислих, че не на любов…
съм обречена.
Не усетих кога и как
реших да открехна вратата си,
не те знам кой си и с какво
звънна в душата ми.
Сега знам обаче, че копнежът излива се
като водопади, завихрени с вятъра,
прелива във всичко от мене ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??