5 mar 2021, 20:55

Блясък

  Poesía » Otra
708 0 0

                                                    Блясък

 

 

Блясък на мълния раздра небето,

сякаш огнена стрела заби се в земята.

Запали старо дърво далеч в полето,

излетяха птиците, запали техните гнезда.

 

 Блясък на меч проблясвал в ръката

 на прабългарите дошли на таз земя!

Отвоювали с кръв в бой страната,

за синовете им да имат своя родина!

 

Блясък на жена, на една красива жена,

завладява мъжа с чар и с усмивка добра.

Сърцето усеща я, то  я веднага позна,

една истинска жена, с добра душа!

 

Блясък на доброта, той идва дълбоко от сърцето,

душата блести с неговата вълшебна красота!

Усеща го със своите сетива от малко детето,

а то ще го запази и предаде на своите деца!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...