Блясък

                                                    Блясък

Блясък на мълния раздра небето,

сякаш огнена стрела заби се в земята.

Запали старо дърво далеч в полето,

излетяха птиците, запали техните гнезда.

 Блясък на меч проблясвал в ръката

 на прабългарите дошли на таз земя!

Отвоювали с кръв в бой страната,

за синовете им да имат своя родина!

Блясък на жена, на една красива жена,

завладява мъжа с чар и с усмивка добра.

Сърцето усеща я, то  я веднага позна,

една истинска жена, с добра душа!

Блясък на доброта, той идва дълбоко от сърцето,

душата блести с неговата вълшебна красота!

Усеща го със своите сетива от малко детето,

а то ще го запази и предаде на своите деца!