Mar 5, 2021, 8:55 PM

Блясък

  Poetry » Other
702 0 0

                                                    Блясък

 

 

Блясък на мълния раздра небето,

сякаш огнена стрела заби се в земята.

Запали старо дърво далеч в полето,

излетяха птиците, запали техните гнезда.

 

 Блясък на меч проблясвал в ръката

 на прабългарите дошли на таз земя!

Отвоювали с кръв в бой страната,

за синовете им да имат своя родина!

 

Блясък на жена, на една красива жена,

завладява мъжа с чар и с усмивка добра.

Сърцето усеща я, то  я веднага позна,

една истинска жена, с добра душа!

 

Блясък на доброта, той идва дълбоко от сърцето,

душата блести с неговата вълшебна красота!

Усеща го със своите сетива от малко детето,

а то ще го запази и предаде на своите деца!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...