Бодлива тел от ръждясали чувства
разкъсва всеки сантиметър от нас.
Празна къща - гола и пуста -
така е отдавна - душата е мраз.
Бодлива тел от ръждясали чувства
и сълза, и две, и три,
а в къщата - все гола и пуста,
заключени до гроб сме аз и ти.
А бодливата тел от ръждясали чувства
все къса - парче по парче,
докато сме живи - да носим ний кръста,
а сълзите да се вливат в кърваво море.