Бодлива тел от ръждясали чувства
разкъсва всеки сантиметър от нас.
Празна къща - гола и пуста -
така е отдавна - душата е мраз.
Бодлива тел от ръждясали чувства
и сълза, и две, и три,
а в къщата - все гола и пуста,
заключени до гроб сме аз и ти.
А бодливата тел от ръждясали чувства
все къса - парче по парче,
докато сме живи - да носим ний кръста,
а сълзите да се вливат в кърваво море.
© Анет Мирчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
