Бодлива тел от ръждясали чувства
разкъсва всеки сантиметър от нас.
Празна къща - гола и пуста -
така е отдавна - душата е мраз.
Бодлива тел от ръждясали чувства
и сълза, и две, и три,
а в къщата - все гола и пуста,
заключени до гроб сме аз и ти.
А бодливата тел от ръждясали чувства
все къса - парче по парче,
докато сме живи - да носим ний кръста,
а сълзите да се вливат в кърваво море.
© Анет Мирчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
