Не е ли малко късно да говориш
за чувства, за любов и за магии?
В търсене на теб сама се губех
тя, моля, не повтаряй стари фрази.
Дори и погледът ти вече е студен,
не ми се оправдавай че е зима.
Познавам те, личи че се смутен
че винаги, във всичко ще ме има.
Но, знаеш ли, на мен си ме е яд
че още стихове за тебе пиша.
За любов, от рани безразлична
намирам още думи, още мисли...
Отдавна вече не дишам за теб
от твоя наркотик се излекувах.
Отдръпнах се. За всичко си простих.
Ако има Бог - да ти прощава.
© Александра Георгиева Todos los derechos reservados