8 nov 2011, 13:16

Бог и Ангел

  Poesía
775 0 12

 

 

 

БОГ И АНГЕЛ

 

                           На Ачето

 

Бяло ангелче, едва на две –

пеперуда лекокрила във простора,

позатича, поослуша си и спре,

и с птиците започва да говори.

 

Спускат се от небесата те

и в мъничкото му сърце се приютявят.

Бяло ангелче, едва на две,

от душата си трошици рони и ги храни.

 

Гледа Бог и се усмихва ведро,

взорът му се пълни с благодат,

че такава рожба ще го следва,

макар сега да е на две едва.

 

И сипе от небето щедрост.

И пръска нежна светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...