29 oct 2025, 8:50

Бог на седми коловоз

  Poesía
377 3 2

БОГ НА СЕДМИ КОЛОВОЗ

 

… понякога на гарата във Варна стърча самин – на седми коловоз,

и все така се надам и си вярвам, че ще пристигне с бързия Христос,

да го прегърна с обич на перона! – все туй мечтах си хиляди лета,

и с куфара му – минало 100 тона, да литна като птица над света,

да му река здравей, Иисусе Христе, как мина Пътят, топло ли ти бе? –

 

и да мълча – от Светлина пречистен, и причастѐн под синьото небе,

към кръчмата – за Тайната вечеря! – да хвана предпоследното такси,

и хляб и риба – ако не намеря, дано да ме прости? – и ме спаси,

и моля се с душица благодарна! – дано добър да бъде този свят.

Слез, Господи, на гарата във Варна? – и аз ще те прегърна като брат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...