Момичето... (Стеси)
239 398
19 oct 2007, 7:57

Бога на неоправданите 

  Poesía
512 0 4
Що за животно станах,
защо непрекъснато мразя?
Винаги готов за война,
всеки ден се изправям
пред целият свят.
Отдавна не вярвам в това,
че мога да си върна
вътрешният мир
и продължавам да се боря.
Не съм цар, но и не
позволям да ме тъпчат.
Когато съм заобиколен
от хора, отново знам,
че съм иденално сам.
И специални благодарности на...
Върви по дяволите, мамо!
Всеки път, когато се опитвам
да бъда добър, съм отново прогонен.
Защо ми е да ходя на църква?
Бога на неоправданите
е винаги в мен.
А аз продължавам да оцелявам
в бруталната реалност
с християнски кръст на врата
и сатана в душата.
Никога не съм искал да бъда
супер герой, но това е моята съдба.
Да мразя до болка, ранен от любовта.

© Стеси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря - Мерси, мерси. Аз наистина съм си бунтарче от малка.
  • Много е объркан лирическият ти герой,като много от нас.
    Надявам се да намери своята душевна хармония!Поздрави!
  • Вътрешната воина на доброто и злото е вечна.Бори се и в края на крайщата ще победиш.Всички проповядват любов,но дали ч имат в душите си.Ти поне имаш смелост да си признаеш.Стиховете ти ми харесват.Навярно си един млад бунтар в живота,който се гнуси от мизерията на живота.Дерзай смело напред.
  • В никакъв сучай не мрази!
    Прости и продължи свободна
    от омраза по пътя си.С обич.
Propuestas
: ??:??