Oct 19, 2007, 7:57 AM

Бога на неоправданите

  Poetry
633 0 4
Що за животно станах,
защо непрекъснато мразя?
Винаги готов за война,
всеки ден се изправям
пред целият свят.
Отдавна не вярвам в това,
че мога да си върна
вътрешният мир
и продължавам да се боря.
Не съм цар, но и не
позволям да ме тъпчат.
Когато съм заобиколен
от хора, отново знам,
че съм иденално сам.
И специални благодарности на...
Върви по дяволите, мамо!
Всеки път, когато се опитвам
да бъда добър, съм отново прогонен.
Защо ми е да ходя на църква?
Бога на неоправданите
е винаги в мен.
А аз продължавам да оцелявам
в бруталната реалност
с християнски кръст на врата
и сатана в душата.
Никога не съм искал да бъда
супер герой, но това е моята съдба.
Да мразя до болка, ранен от любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря - Мерси, мерси. Аз наистина съм си бунтарче от малка.
  • Много е объркан лирическият ти герой,като много от нас.
    Надявам се да намери своята душевна хармония!Поздрави!
  • Вътрешната воина на доброто и злото е вечна.Бори се и в края на крайщата ще победиш.Всички проповядват любов,но дали ч имат в душите си.Ти поне имаш смелост да си признаеш.Стиховете ти ми харесват.Навярно си един млад бунтар в живота,който се гнуси от мизерията на живота.Дерзай смело напред.
  • В никакъв сучай не мрази!
    Прости и продължи свободна
    от омраза по пътя си.С обич.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....