27 oct 2019, 11:15

Богат и просяк

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

Богат и просяк

 

 

Обикновен човек на своето столче седи,

само то му остана на този свят, уви!

Добър човек, но съдбата така му отреди,

а имаше семейство и приятели добри!

 

До него спря скъпа кола и слезе един,

в ръка с пликче мръсно, богат господин!

Подаде го на човека с протегната ръка,

засмя се силно, с него то й се подигра!

 

Той взе мръсната торба с поглед натъжен,

измия я, изсуши я и я напълни с свежи цветя!

Върна торбичката на господина с усмивка,

а той погледна го с учудване, не го разбра!

 

– Защо човече върна ми торбичката с цветя?

– Аз ти я дадох мръсна с боклук! – той не проумя.

– Всеки дава това, което носи в себе си, в своята душа!

Усмихна се тъжно Човека, а другия така и не го разбра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...