26 feb 2009, 11:18

Богаташ

Poesía » Otra

1.1K 2 5

Богаташ

Безбройни кръпки
по дрипави дрехи,
обувки без връзки,
с протрити подметки.

Компас - хоризонта,
часовник - смъртта,
пътека самотна,
човек и мечта.

Крачи - не се мотае,
не спира, не почива,
къде отива - не знае,
но в крачката сила намира.

Просто и ясно,
няма въпроси,
крачката е богатство,
крачещият не проси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

кефиш ме всеки път
обаче няма ли да те кефи целият стих да звучи така :
Компас - хоризонта,
часовник - смъртта,
пътека самотна,
човек и мечта.

... ръбат си , повтарям се, но готино пишеш

крачката е богатство,
крачещият не проси.

... от родителите си го знам ... и се убеждавам всеки ден че е така

2009-02-26T20:21:28+02:00
voda (Елица Ангелова)

Поздравления за идеята, изразена във финала!

2009-02-26T20:09:47+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Това Човека-Скитник ли е, Алекс...?Как ли се привързва скитнишко сърце?

2009-02-26T14:41:10+02:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Ако не знаеш къде си тръгнал, ще стигнеш на друго място, но не това е важно-човекът е човек когато е на път,заседиш ли се някъде-остарял си

2009-02-26T13:02:03+02:00
STEFKAIL (СТЕФКА ИЛИЕВА)

Хареса ми .Богатсвото наистина не се измерва в пари и хубави дрехи.То е в сърцето и душата.

2009-02-26T12:03:58+02:00