Feb 26, 2009, 11:18 AM

Богаташ

Poetry » Other

1.1K 2 5

Богаташ

Безбройни кръпки
по дрипави дрехи,
обувки без връзки,
с протрити подметки.

Компас - хоризонта,
часовник - смъртта,
пътека самотна,
човек и мечта.

Крачи - не се мотае,
не спира, не почива,
къде отива - не знае,
но в крачката сила намира.

Просто и ясно,
няма въпроси,
крачката е богатство,
крачещият не проси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

кефиш ме всеки път
обаче няма ли да те кефи целият стих да звучи така :
Компас - хоризонта,
часовник - смъртта,
пътека самотна,
човек и мечта.

... ръбат си , повтарям се, но готино пишеш

крачката е богатство,
крачещият не проси.

... от родителите си го знам ... и се убеждавам всеки ден че е така

2009-02-26T20:21:28+02:00
voda (Елица Ангелова)

Поздравления за идеята, изразена във финала!

2009-02-26T20:09:47+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Това Човека-Скитник ли е, Алекс...?Как ли се привързва скитнишко сърце?

2009-02-26T14:41:10+02:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Ако не знаеш къде си тръгнал, ще стигнеш на друго място, но не това е важно-човекът е човек когато е на път,заседиш ли се някъде-остарял си

2009-02-26T13:02:03+02:00
STEFKAIL (СТЕФКА ИЛИЕВА)

Хареса ми .Богатсвото наистина не се измерва в пари и хубави дрехи.То е в сърцето и душата.

2009-02-26T12:03:58+02:00