Една чиста и искрена мисъл,
кога в на човека ума заблести
на злото разбива скритите козни
и всяка лъжа, що там се таи.
И път си проправя през тръни
от страх, самота и измамни мечти,
държи го човека, да се не спъни,
че пак би окалял свойте страни.
И води го мъчно през света, неразбран,
всички го сочат, говорят му жлъчно:
Няма ли в тебе капчица срам,
да напуснеш света материален ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse