Tea (Диляна Тополарова)
11 4
3 jun 2007, 12:27

Богове 

  Poesía
620 0 2
Сякаш злато се разлива
по тая късна, късна вечер,
когато денят така красиво умира
и нищо, нищо на тишината не пречи.
И Боговете сякаш слизат тук,
и ни се молят, молят се да им простим,
че правят живота ни толкова груб,
а ние не спираме от нищо да градим.
Че те, Боговете, страшно ни завиждат,
че живеем веднъж, за последно,
те надежда като нас не виждат,
те не посрещат като нас утрото поредно.
И да ги научим, тежко се молят,
на живот, на любов, на красота,
без да знаят, че само, щом толкоз близо е краят,
може да е толкова красива вечерта...

© Диляна Тополарова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??