Богове
Сякаш злато се разлива
по тая късна, късна вечер,
когато денят така красиво умира
и нищо, нищо на тишината не пречи.
И Боговете сякаш слизат тук,
и ни се молят, молят се да им простим,
че правят живота ни толкова груб,
а ние не спираме от нищо да градим.
Че те, Боговете, страшно ни завиждат,
че живеем веднъж, за последно,
те надежда като нас не виждат,
те не посрещат като нас утрото поредно.
И да ги научим, тежко се молят,
на живот, на любов, на красота,
без да знаят, че само, щом толкоз близо е краят,
може да е толкова красива вечерта...
по тая късна, късна вечер,
когато денят така красиво умира
и нищо, нищо на тишината не пречи.
И Боговете сякаш слизат тук,
и ни се молят, молят се да им простим,
че правят живота ни толкова груб,
а ние не спираме от нищо да градим.
Че те, Боговете, страшно ни завиждат,
че живеем веднъж, за последно,
те надежда като нас не виждат,
те не посрещат като нас утрото поредно.
И да ги научим, тежко се молят,
на живот, на любов, на красота,
без да знаят, че само, щом толкоз близо е краят,
може да е толкова красива вечерта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Тополарова Всички права запазени
