Богове
Сякаш злато се разлива
по тая късна, късна вечер,
когато денят така красиво умира
и нищо, нищо на тишината не пречи.
И Боговете сякаш слизат тук,
и ни се молят, молят се да им простим,
че правят живота ни толкова груб,
а ние не спираме от нищо да градим.
Че те, Боговете, страшно ни завиждат,
че живеем веднъж, за последно,
те надежда като нас не виждат,
те не посрещат като нас утрото поредно.
И да ги научим, тежко се молят,
на живот, на любов, на красота,
без да знаят, че само, щом толкоз близо е краят,
може да е толкова красива вечерта...
по тая късна, късна вечер,
когато денят така красиво умира
и нищо, нищо на тишината не пречи.
И Боговете сякаш слизат тук,
и ни се молят, молят се да им простим,
че правят живота ни толкова груб,
а ние не спираме от нищо да градим.
Че те, Боговете, страшно ни завиждат,
че живеем веднъж, за последно,
те надежда като нас не виждат,
те не посрещат като нас утрото поредно.
И да ги научим, тежко се молят,
на живот, на любов, на красота,
без да знаят, че само, щом толкоз близо е краят,
може да е толкова красива вечерта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диляна Тополарова Все права защищены
