7 ene 2009, 7:09

Богоявление

  Poesía
1K 0 6
 

Ти дойде... След толкова дълго очакване...

С разранени нозе и с цялата гордост в очите.

Каза : Аз съм Бог. Не питах, нозете със сълзи изплакнах,

Побеляха им раните, солени ми бяха сълзите...

 

Дано светиш дълго по пътя ми, това се помолих.

Дано ме приемеш - като нужда от хляба...

Няма обещания, няма религии. И не спорих.

Защото има друго - болка. Това не се забравя...

 

Аз знаех, че ще те дочакам. Прости ми, слаба бях.

Но ти го знаеш, каза : Аз съм Бог и коленичи...

И светостта ти легна като истинска сестра на моя грях,

Защото Боже, винаги съм знаела, че ме обичаш!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...