7 ene 2009, 7:09

Богоявление

  Poesía
1K 0 6
 

Ти дойде... След толкова дълго очакване...

С разранени нозе и с цялата гордост в очите.

Каза : Аз съм Бог. Не питах, нозете със сълзи изплакнах,

Побеляха им раните, солени ми бяха сълзите...

 

Дано светиш дълго по пътя ми, това се помолих.

Дано ме приемеш - като нужда от хляба...

Няма обещания, няма религии. И не спорих.

Защото има друго - болка. Това не се забравя...

 

Аз знаех, че ще те дочакам. Прости ми, слаба бях.

Но ти го знаеш, каза : Аз съм Бог и коленичи...

И светостта ти легна като истинска сестра на моя грях,

Защото Боже, винаги съм знаела, че ме обичаш!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...