Ти дойде... След толкова дълго очакване...
С разранени нозе и с цялата гордост в очите.
Каза : Аз съм Бог. Не питах, нозете със сълзи изплакнах,
Побеляха им раните, солени ми бяха сълзите...
Дано светиш дълго по пътя ми, това се помолих.
Дано ме приемеш - като нужда от хляба...
Няма обещания, няма религии. И не спорих.
Защото има друго - болка. Това не се забравя...
Аз знаех, че ще те дочакам. Прости ми, слаба бях.
Но ти го знаеш, каза : Аз съм Бог и коленичи...
И светостта ти легна като истинска сестра на моя грях,
Защото Боже, винаги съм знаела, че ме обичаш!