sama86 (Евкалипт)
68 194
7.01.2009 г., 7:09 ч.

Богоявление 

  Поезия
800 0 6
 

Ти дойде... След толкова дълго очакване...

С разранени нозе и с цялата гордост в очите.

Каза : Аз съм Бог. Не питах, нозете със сълзи изплакнах,

Побеляха им раните, солени ми бяха сълзите...

 

Дано светиш дълго по пътя ми, това се помолих.

Дано ме приемеш - като нужда от хляба...

Няма обещания, няма религии. И не спорих.

Защото има друго - болка. Това не се забравя...

 

Аз знаех, че ще те дочакам. Прости ми, слаба бях.

Но ти го знаеш, каза : Аз съм Бог и коленичи...

И светостта ти легна като истинска сестра на моя грях,

Защото Боже, винаги съм знаела, че ме обичаш!

 

 

 

 

© Евкалипт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??