Богоявление
Ти дойде... След толкова дълго очакване...
С разранени нозе и с цялата гордост в очите.
Каза : Аз съм Бог. Не питах, нозете със сълзи изплакнах,
Побеляха им раните, солени ми бяха сълзите...
Дано светиш дълго по пътя ми, това се помолих.
Дано ме приемеш - като нужда от хляба...
Няма обещания, няма религии. И не спорих.
Защото има друго - болка. Това не се забравя...
Аз знаех, че ще те дочакам. Прости ми, слаба бях.
Но ти го знаеш, каза : Аз съм Бог и коленичи...
И светостта ти легна като истинска сестра на моя грях,
Защото Боже, винаги съм знаела, че ме обичаш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евкалипт Всички права запазени
