12 ago 2021, 8:19

Божествен сеанс 

  Poesía
577 2 1

Един, едва ли не от Бога,

ми подарен сеанс:

Пшеничен клас с колянце босо

ми прави реверанс.

 

Духът на Красотата сам

изсипва свойта стока.

И всумква ме с копнежна мощ

най-славната Екзотика.

 

Морето, Черното, - прислушано

в небесно ехо от Егея.

И градусът на гласове;

на песните моряшки - апогея,

 

в таверна "Нощните сърца".

И звездни капки - зноя.

И тостове на Вечността -

взривовете смъртни на Прибоя.

 

Кръвта връз Виното,

убита чаша, длан строшена.

Пореден жертвен жест ли,

последно примирение?

 

Дихания възнесени, Всевисшие докосват,

и топъл Мит и тръпков Дом

в преобитаем Космос.

 

Пространства, Хора, Времена,

Стихии - озвучени,

ме впридат в своя резонанс

с несекващо кресчендо.

 

Отместя ли накрая слух

в душата на Ефира,

пълчища Писъци без бряг

у Мене акостират.

 

Но глас - спасение над Мене:

-Идвай, татко, че вечерята изстина!

 

От корен ме изтръгват

двата мои Сина.

 

© Вълчо Шукерски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво!😃
    " Духът на Красотата сам
    изсипва свойта стока.
    И всумква ме с копнежна мощ
    най-славната Екзотика."!!!!!
Propuestas
: ??:??