Божествен сеанс
Един, едва ли не от Бога,
ми подарен сеанс:
Пшеничен клас с колянце босо
ми прави реверанс.
Духът на Красотата сам
изсипва свойта стока.
И всумква ме с копнежна мощ
най-славната Екзотика.
Морето, Черното, - прислушано
в небесно ехо от Егея.
И градусът на гласове;
на песните моряшки - апогея,
в таверна "Нощните сърца".
И звездни капки - зноя.
И тостове на Вечността -
взривовете смъртни на Прибоя.
Кръвта връз Виното,
убита чаша, длан строшена.
Пореден жертвен жест ли,
последно примирение?
Дихания възнесени, Всевисшие докосват,
и топъл Мит и тръпков Дом
в преобитаем Космос.
Пространства, Хора, Времена,
Стихии - озвучени,
ме впридат в своя резонанс
с несекващо кресчендо.
Отместя ли накрая слух
в душата на Ефира,
пълчища Писъци без бряг
у Мене акостират.
Но глас - спасение над Мене:
-Идвай, татко, че вечерята изстина!
От корен ме изтръгват
двата мои Сина.
© Вълчо Шукерски All rights reserved.
